В следващия блог ще поместя някои материяли за поета-революционер Никола Вапцаров.Пиша този блог за хората които твърдят че Никола Вапцаров е терорист !!

Ще бъда стар, ще бъда много стар...

 

Ще бъда стар, ще бъда много стар,

ако остана след погромите, разбира се,

като окъсан рибен буквар

модел хиляда осемстотин и четирийсе.

 

Тъй както малките деца разлистват

и почват със картинките от края,

така и мене днеска ми се иска

за бъдещето да си помечтая.

 

Защо пък не? - В мечтите няма цензура,

мечтите греят с синкава прозрачност.

А по-добре е да подгониш вятъра,

отколкото да седнеш и да плачеш.

 

Тогава аз ще имам син,

синът ще бъде двадесетгодишен.

 

 

Италианският поет Салваторе Куазимодо, носител на Нобелова награда, казва: "Поезията има сила, която побеждава абстракциите, има своето историческо време, което не може да се фалшифицира: чрез поезията една нация навлиза в друга с тежината на собствената си култура. Народи които имат личности като Никола Вапцаров растат в очите на света".

 

Никола Йонков Вапцаров е роден на 7 декември /24 ноември стар стил/ 1909 г. в град Банско.  Завършва гимназия в Разлог, след това Морското машинно училище  във Варна /1926-1932/. През 1932 г. Вапцаров постъпва на работа във фабриката на „Българска горска индустрия“  в село Кочериново, като огняр и после механик. През 1934 г. влиза в редовете на партията, а следващата година е избран за член на РК на БКП в Рилската долина.Уволнен през 1936 г. След период на тежка безработица  постъпва като техник във фабриката на братя Бугарчеви в София. През 1938 г. Вапцаров става член и един от главните активисти в Македонския литературен кръжок в София. През 1940 г. събира подписи, в подкрепа на  Соболевата акция. Заловен за това, той е съден и интерниран в Годеч. След завръщането му от Годеч /септември 1941 г./ се занимава с минноподривни дела срещу немските войски. Арестуван е през март 1942 г. Съден по процеса на ЦК на БРП. На 23 юли 1941 г. е осъден на смърт и още същата вечер — разстрелян на Гарнизонното стрелбище в София заедно с дейците на ЦК на БРП Антон Иванов, Петър Богданов, Атанас Романов, Антон Попов и Георги Минчев.

 

Стихосбирката му “Моторни песни” е преведена на повече от 30 езика.

През 1952 г. получава посмъртно Световната награда за мир.

Като се вижда в цял свят признават Вапцаров не само като поет ,но и като обществен деятел.Човек борещ се за правда !!! Обявен за ТЕРОРИСТ  от демократична България !!

Ще добавя една друга гледна точка на сайта http://bg.wikipedia.org

Никола Йонков Вапцаров е български поет. Активен член на Българската комунистическа партия (преди легализирането и институционализирането ѝ), през 1942 г. той е осъден на смърт за терористична дейност.

Единствената стихосбирка на Вапцаров („Моторни песни“) излиза през 1940 г.

Носител е на Световната награда за мир.

Никола Вапцаров е роден на 7 декември (24 ноември стар стил) 1909 г. в град Банско. Учи в гимназията в Разлог (1924-1926), след това в Морското машинно училище във Варна (1926-1932), по-късно наречено на негово име. Той е на практика, първо на кораба „Дръзки“, а през април и май 1932 г. с кораба „Бургас“ посещава Цариград, Фамагуста, Александрия, Бейрут, Порт Саид и Хайфа.

Никола Вапцаров като матрос във Висшето военно-морско училище във Варна, което днес носи неговото име ВВМУ "Никола Вапцаров" - Варна Членска карта на Вапцаров в Съюза на българските писатели Свидетелство от ВВМУ, според което Вапцаров е български поданик

Вапцаров постъпва на работа във фабриката на „Българска горска индустрия“ АД в село Кочериново — като огняр и после механик. Избран е за председател на професионалното дружество, защитаващо правата на работниците; вероятно по това време става член на БКП. Едновременно с това организира, пише и играе роли в любителски театър. Уволнен е от фабриката през 1936 г. след авария. Премества се в София, където дълго време остава без работа; тогава умира синът му Йонко. В периода 1936-1938 работи като техник във фабриката на братя Бугарчеви за кратко, след това като огняр в Български държавни железници и в Софийския общински екарисаж. Успоредно издава стихотворения в различни вестници, спечелва литературния конкурс на сп. "Летец" със стихотворението "Романтика".

През 1938 г. Вапцаров става член и е един от главните активисти в Македонския литературен кръжок в София. През 1939 подготвя единствената си стихосбирка "Моторни песни", излязла от печат 1940 г. Същата година събира из Пиринска Македония подписи, в подкрепа на т. нар. Соболева акция. Заловен за това, той е съден и интерниран в Годеч. След завръщането му от Годеч (септември 1941 г.) се занимава с минноподривни дела срещу немските войски, вече в качеството си на ръководител на Централна военна комисия при ЦК на БКП. Организира снабдяването на нелегалните с оръжие, документи и квартири, за което е арестуван през март 1942 г. На 23 юли е осъден на смърт и още същата вечер — разстрелян.

Световната награда за мир получава посмъртно през 1952.

Може ли един Ностиел на Световна награда за мир да е терорист сами си отговорете на този въпрос !!

Използвани са материяли от сайта на БСП и от сайта http://bg.wikipedia.org

И зная аз
за туй че няма олио
и хляба е от мъката по-чер
един е лозунга
терора долу
Съюз със ССР