Историята отново се повтаряла. Най-новите удари, според автора, идвали от София, която «очигледно» е започнала системна антимакедонска кампания.
Очакванията, че след влизането си в демократична Европа, България ще се научи да зачита свободата и правото на собствена идентичност и минало, в това число и на правото на Македонците са се чувстват такива, каквито са, били излъгани.
Напротив! Страната ни се отнасяла по-агресивно дори от времето на Тодор Живков, когато хората са можели да кажат, че са македонци, без да бъдат обявени за предатели на българската кауза, както ги наричали сега.
Нещо повече! Наред с тормоза извършван над македонците, София започнала да доказва на Европа българския характер на Македония. Наивно било да се мисли, че преиздаването на алманаха „Македония" е личен каприз на националиста Красимир Каракачанов и на партията му, които искат да докажат, че македонците са българи.
Според Цветаноски нямало съмнение, че зад Каракачанов стои официална София, защото онова, което сега твърдял той, преди него го е отбелязвано от Георги Първанов. Тези, които внимателно следят българо-македонските отношения щели да си спомнят неотдавнашното изказване на Първанов.
Тогава той призовал Македония да престане да краде българската история.
След изказването, не случайно, непосредствено преди срещата на върха на НАТО в Букурещ, били обявени позициите на видни български академици, професори и дипломати за българската политика спрямо Македония, като самата Македония е определена като коминтерновско творение.
При това те поискали от правителството да подходи по-остро спрямо Скопие, та съседката ни да започне да внимава как се държи.
Нямало съмнение, че и примерът с българските интелектуалци и националиста Каракачанов не са отделни случаи, а става дума за предварително подготвена стратегия, за изнудване на „малката Македония" (съобразено и с искането на Гърция), която да бъде принудена да падне на колене, да направи компромиси и отстъпки, ако иска да влезе в НАТО и ЕС.
София ожесточено провеждала антимакедоската си кампания на собствен терен, а препоръките от Страсбург като, че не достигали до съвестта на българските политици.
Напротив, това ги подтикнало да продължат да кроят сценарии от най-черните дни на македонците. Човек не можел да повярва, че държава членка на ЕС, претендираща да бъде демократична, употребявала такива методи, за да докаже някаква своя „измислена истина".
Цветаноски предъвква информацията, че българската полиция привиквала собствените си граждани, чиято единствена вина е, че се чувстват македонци.
Трябвало да се признае, че антимакедонска политика на София, умишлено или не, е подкрепяна от македонските власти. Като пример се посочва фактът, че за ръководител на Македонския културен център е изпратена Доста Димовска, на времето дясна ръка на бившия премиер Любчо Георгиевски, който взе български паспорт и на практика потвърди онова, което говореше за българските си корени.
Според Цветаноски откакто Димовска е на чело на МКЦ в него не бил влязъл нито един македонец, въпреки че преди това той е бил главно място за срещи.
В края на сърцеизлиянието си Цветноски задава последен въпрос в духа на цялата статия:
„Защо македонските институции не реагират на отричането и сатанизацията, която извършва София спрямо тях?".
Слава Богу македонската преса го права...
http://news.ibox.bg/news/id_558204425
ИНСТРУКЦИЯ ЗА МАКЕДОНСКО „ГРУЕВИСТКО” ЧЕ...
ЩЕ РЕАГИРАТ ЛИ ИНФАНТИЛНИТЕ НИ ПОЛИТИЦИ ...
16.05.2008 14:51
16.05.2008 18:49
16.05.2008 19:05
става въпрос за връщане на Македония към българската територия, а за признаване на исторически факти и истини.
Повтарям текста, че горе излезна объркан.Последното изречение остава в сила.